Честваме празника Сретение Господне
Българската православна черква празнува на 2 февруари Сретение Господне, един от 12-те велики празници през годината.
На четиридесетия ден след рождението си, Исус бил занесен в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога, според Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка минала ритуално филтриране и принесла жертва две гургулици, както законът изисква. Духом образован, в храма отишъл праведния дъртак Симеон, който от доста епохи очаквал да види Христа - „ Утехата Израилева ". Нему било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света.
Празнуването на Сретение Господне не е единствено историческо възпоминание. В църковната работа на този ден се акцентира фактът, че Исус, Синът и Словото Божие, посредством който бе основан света, в този момент лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон, който с боязън очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той пристигнал по ентусиазъм от Бога в същия час, когато светата Дева с дребния Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, смиром; тъй като очите ми видяха Твоето избавление, което си приготвил пред лицето на всички нации - светлина за култура на езичниците и популярност на Твоя народ Израил ". Тези въодушевени думи станали по-късно обичана молитва на християните.
В същия ден Младенецът Исус бил посрещнат и от една бабичка, пророчица Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света.
По остарял бит и през днешния ден новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
В българските вярвания този ден се назовава също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три следващи дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според националните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, почистване, работа в градината или на равнищата, тъй като децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и български национален празник - Петльовден, бит с районно разпространяване. Чества се основно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари - нов жанр или на 20 януари - съгласно остарялото летоброене.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а съгласно някои откриватели, е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Последвайте канала на
На четиридесетия ден след рождението си, Исус бил занесен в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога, според Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка минала ритуално филтриране и принесла жертва две гургулици, както законът изисква. Духом образован, в храма отишъл праведния дъртак Симеон, който от доста епохи очаквал да види Христа - „ Утехата Израилева ". Нему било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света.
Празнуването на Сретение Господне не е единствено историческо възпоминание. В църковната работа на този ден се акцентира фактът, че Исус, Синът и Словото Божие, посредством който бе основан света, в този момент лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон, който с боязън очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той пристигнал по ентусиазъм от Бога в същия час, когато светата Дева с дребния Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, смиром; тъй като очите ми видяха Твоето избавление, което си приготвил пред лицето на всички нации - светлина за култура на езичниците и популярност на Твоя народ Израил ". Тези въодушевени думи станали по-късно обичана молитва на християните.
В същия ден Младенецът Исус бил посрещнат и от една бабичка, пророчица Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света.
По остарял бит и през днешния ден новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
В българските вярвания този ден се назовава също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три следващи дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според националните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, почистване, работа в градината или на равнищата, тъй като децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и български национален празник - Петльовден, бит с районно разпространяване. Чества се основно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари - нов жанр или на 20 януари - съгласно остарялото летоброене.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а съгласно някои откриватели, е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ